Пампорово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пампорово
Пампорово през зимата
Страна България
Най-близък градСмолян, Чепеларе
Създаден1933 г.
Денивелация508 m
Най-високо1928 m
Най-ниско1420 m
Брой писти20
Дължина писти60 km
Лифтове7 лифтове
Капацитет13 000
Изкуствен снягда
Нощно каранене
Сайтpamporovo.me
Пампорово в Общомедия

Пампо̀рово (от 14 март 1950 г. „Васил Коларов“, след 1989 г. неофициално е възстановено старото име)[1] е един от най-големите планински курорти в България.

Според Националния статистически институт, към 2020 година комплексът разполага с 6145 легла в 60 места за настаняване, броят на нощувките е 410 хиляди, а на пренощувалите – 120 хиляди души.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е във вътрешността на Родопите на 1650 м надморска височина, в подножието на връх Снежанка. Намира се на територията на Община Смолян и на Община Чепеларе, на 229 km от столицата София, на 81 km южно от Пловдив, 17 km северно от Смолян и 11 km южно от Чепеларе.

Климатът в района на Пампорово се отличава с мека зима, в която има над 100 слънчеви дни. Курортът се нарежда на първо място по слънчеви дни сред всички планински курорти в България. Средната годишна температура е 5,5 °C.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Основният туристически поток към Пампорово е през зимните месеци, защото курортът е пригоден предимно за ски спортовете. Почти всички ски писти в курорта започват от връх Снежанка, като тяхната надморска височина е от 1926 м до 1400 м. Туристическият сезон започва през декември и продължава почти до края на април.

Заради красивата природа областта се посещава от туристи и през летните месеци. Връх Снежанка е измежду Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печатът е в хижа „Студенец“.

От 2012 година на територията на курортен комплекс Пампорово функционира и специализиран парк за практикуване на планинско колоездене и днес е най-големият на Балканите. Във вело парк Пампорово се провеждат ежегодни международни състезания от най-висок клас, а курортът е бил домакин на Европейско първенство в дисциплините спускане и 4Х през 2013, Балканско първенство в олимпийската дисциплина крос-кънтри и кръг от Световните 4Х Серии „4X Pro Tour“ през 2014 година. Днес работи и зона Мечи чал и така вело-паркът има над 50 км трасета и маршрути за планинско колоездене за всички възрасти и за хора с различни умения.

Ски писти[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от връх Снежанка към Роженската обсерватория.
Полицейско управление
Изглед към един от хотелите
Туристическият център на Пампорово
Статуя на родопски певец
Изглед към Пампорово от 1930 г.

Нива на трудност[редактиране | редактиране на кода]

Степен на трудност Тип Ниво на умения
Начинаещи зелена За начинаещи
Лесна синя За начинаещи и средно напреднали
Средна червена За напреднали
Трудна черна За професионалисти и състезатели
Ски бягане жълта За ски бегачи

Списък[редактиране | редактиране на кода]

Име Степен на трудност Дължина Връзка с лифтове
Писта 1 – Язовира

Малката стена

Червена 857 м Лифт №2

Студенец-връх Снежанка

Ски влек

Язовира

Писта 1А – Байпас

Малката стена

Зелена 604 м Лифт №2

Студенец-връх Снежанка

Писта 2 – Стената Черна 1258 м Лифт №2

Студенец-връх Снежанка

Ски влек

„Стената“

Писта 3 – Архитект П. Петров

Европейска купа

Черна 1766 м Лифт №7

Арх. Петър Петров-връх Снежанка

Писта 4 Снежанка Черна 1342 м Лифт №5

Малина-връх Снежанка

Лифт №7

Арх. Петър Петров-връх Снежанка

Писта 4А Снежанка Червена 1258 м Лифт №5

Малина-връх Снежанка

Писта 5 Малина Червена 2799 м Лифт №5

Малина-връх Снежанка

Писта 5A – Байпас Малина Черна 1196 м Лифт №5

Малина-връх Снежанка

Писта 6 – Пампорово

Туристическа

Зелена 3343 м Лифт №2

Студенец-връх Снежанка

Лифт №3

Малина-Студенец

Писта 7 – Орловец Синя 1054 м Лифт №1

Ски център 1-Студенец

Писта 8 Перелик Синя 876 м Лифт №4

Смолянски езера – връх Снежанка

Писта 9 – См. езера Синя 2405 м Лифт №4

Смолянски езера – връх Снежанка

Писта 10 – Дельово дере

Дамска

Синя 1447 м Лифт №2

Студенец-връх Снежанка

Писта 11 – Картола Червена 967 м Лифт №2

Студенец-връх Снежанка

Писта 12 – Стойките 1 Синя 3638 м Лифт №6

Стойките-връх Снежанка

Писта 12А – Стойките 2 Синя 3591 м Лифт №6

Стойките-връх Снежанка

Писта 13 – Бордър крос Жълта 346 м Лифт №2

Студенец-връх Снежанка

Фън парк

линия 1, линия 2

Синя/Червена 550/110 м Лифт №2

Студенец-връх Снежанка

Ски лифтове и влекове[редактиране | редактиране на кода]

Име Тип Дължина Капацитет
Лифт №1

Ски център 1-Студенец

4 седалков 734 м 2000 души
Лифт №2

Студенец-връх Снежанка

4 седалков 1100 м 2400 души
Лифт №3

Малина-Студенец

1 седалков 1350 м 475 души
Лифт №4

Смолянски езера – връх Снежанка

2 седалков 1550 м 365 души
Лифт №5

Малина-връх Снежанка

6 седалков 2140 м 3000 души
Лифт №6

Стойките-връх Снежанка

6 седалков 2992 м 2400 души
Лифт №7

Арх. Петър Петров-връх Снежанка

4 седалков 1300 м 2000 души
Ски влек

„Стената“

Котва 600 м 240 души
Ски влек

Язовира

Котва 800 м 380 души
Мини влек

Снежанка

Котва 150 м 200 души
Мини влек

Малина

Котва 100 м 100 души
Ски влек

Академика

Паничка 700 м 280 души
Мини влек

Южни писти

Котва 350 280 души

Развитие в перспектива[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. е промотиран проектът „Супер Перелик“ за развитието на Пампорово и на околностите му като туристическа дестинация през 21 век. [3]

Проектът предвижда да свърже в единен комплекс проектираната ски и туристическа зона под връх Перелик с Пампорово, както и курорта със ски зоната под връх Мечи Чал в близост до Чепеларе. Туристическо-спортният комплекс е водещ за Родопите. Включва три обособени, но свързани помежду си части – районите на Мечи Чал, Пампорово и Перелик. Основа на бъдещия спортно-туристически комплекс ще е районът на „Перелик“ със смолянските села Стойките, Гела, Солища, Стикъл и Мугла.

Предвидените инвестиции възлизат на над 250 млн. евро. Замисълът е да се свържат в едно не само туристическо и спортно, но и културно-историческо и архитектурно цяло районът на Перелик с Пампорово и Чепеларе със селата Стойките и Широка лъка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 164.
  2. Дейност на курортните комплекси през 2020 година // nsi.bg. Национален статистически институт, 2021. Посетен на 2021-09-11.
  3. Провал за проекта „Супер Перелик“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]